Сбогуване
Ники(Lingerie) и Нели(Nella_gold)
Реших да се сбогувам със душата си,
на мястото й сложих многоточие.
А нея опаковах като празничен пакет,
и пратих я по вятъра – на други да слугува.
Помислих отначало, че ще мога да я скрия в долапа,
не посмях – така и ще събира прах, забравена.
Със панделка красива да я вържа, не посмях,
почти невидима и без това се губи бърже.
В картонена кутия – от обувки, овехтяла,
прибрах сърцето си… не знам защо ли да го крия?
Опитах се да припечеля нещо с него, не успях,
Защо ли само болка и тъга така спечелих?
Но... отговор за себе си намерих.
Душата си в долапа няма да захвърля,
и не на дявол ще пратя, за да му слугува.
Защото е от Бога подарена, от Бога ми е дар…
Сърцето ли? Сърцето ми, макар и в рани,
навярно ще се излекува.
За всяка болка във живота има цяр.
И докато бие в мен като часовник…
Не. Няма да съм аз виновника…
Болка и тъга – с ръка ще ги изтрия.
И ще ги вържа в картонена кутия, овехтяла…
И ще ги пусна в реката буйна,
от мъка те да се удавят.
Защото мисля да продължа живота си нататък!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Стойчев Всички права запазени
