Сбогуване
Ники(Lingerie) и Нели(Nella_gold)
Реших да се сбогувам със душата си,
на мястото й сложих многоточие.
А нея опаковах като празничен пакет,
и пратих я по вятъра – на други да слугува.
Помислих отначало, че ще мога да я скрия в долапа,
не посмях – така и ще събира прах, забравена.
Със панделка красива да я вържа, не посмях,
почти невидима и без това се губи бърже.
В картонена кутия – от обувки, овехтяла,
прибрах сърцето си… не знам защо ли да го крия?
Опитах се да припечеля нещо с него, не успях,
Защо ли само болка и тъга така спечелих?
Но... отговор за себе си намерих.
Душата си в долапа няма да захвърля,
и не на дявол ще пратя, за да му слугува.
Защото е от Бога подарена, от Бога ми е дар…
Сърцето ли? Сърцето ми, макар и в рани,
навярно ще се излекува.
За всяка болка във живота има цяр.
И докато бие в мен като часовник…
Не. Няма да съм аз виновника…
Болка и тъга – с ръка ще ги изтрия.
И ще ги вържа в картонена кутия, овехтяла…
И ще ги пусна в реката буйна,
от мъка те да се удавят.
Защото мисля да продължа живота си нататък!
© Николай Стойчев All rights reserved.
