Сбогуване с душата...
Сбогуване с душата…
Наистина ли си безсмъртна
и никога не остаряваш,
до мен си неотлъчно,
състрадателна и нежна?
Аз моля те любезно,
обясни сега,
при нашето сбогуване,
защо без капчица тъга
със мене ще се разделиш?
Безчувствена като скала,
дори сълза ти няма да отрониш
пред тленното ми бездиханно тяло.
Ще го напуснеш и ще тръгнеш
незнайно за къде и как,
но там… до него,
макар и още цяло,
ти няма нищо да оставиш -
дори и символичен знак.
А може би така и трябва,
щом вече няма да ме има?...
А спомените ми?
Какво ще стане с тях?
Нали със нас са свързани и те?
По трудни пътища вървяха,
а не по магистралите,
какво ли не видяха -
любов и мъка, щастие и грях
и… всичко.
Не казвай нищо ни за ада, ни за рая,
че още на Земята те ги преживяха.
Накрая,
Молбата ми последна чуй:
Красивите ми спомени
със себе си вземи
и в други същества ги съживи!
При мене само тъжни остави -
не искам други… вместо мен да ги боли...
13.10.2011 Христо Запрянов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Запрянов Всички права запазени
