Сбогуване с тишината
Сбогуване с тишината
Когато срещнеш тишина в очите си -
не спирай да жадуваш синева,
когато залезът обхване дните ти -
изгрей със блясък на мечта...
Когато през нощта мълчи прозорецът -
не трий с възглавница горещите сълзи,
когато на вратата чука утрото -
на топло мляко ти го покани...
Когато рутината те рани със спомен -
освежи се с цвете във косите,
когато любовта те заплени отново -
тръгни със нея и обичай...
Когато огледалото те отрази -
усмихната, свободна и щастлива,
пусни на воля черните си дни -
със тишината да си идат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
