Сбогуване със Славея
Обичам с капка слънчева печал
в очите си и в плен на ветровете,
във този век, нехаещ за кралете,
да скитам като преоблечен крал.
“Призвание” - Р. Радков
Отиде си… Защо не предусетих…
Tи сам за Пътя времето избра.
И както беше странник, рицар нежен,
повалящ и свенлив - лирик безбрежен,
кой краля-скитник в тебе разпозна?
Кървящо слънце в песенни печали
остави. Непосилното си взе -
понесе с теб нечутите мечтания,
тревоги недописани, мълчания…
Аз зная - неуютно тук ти бе.
На Славей бреме… Страшно и кинжално
простенват трели. Всеки звук боде!
Ни себе си, ни другите пожали,
дори и тези още не познали
високото ти, парещо Небе.
Отиде си. Не исках… Не усетих.
Не вярваше сърцето, не разбра.
И беше дивен ти! Самотник нежен.
Мъчител милостив - горящ, безбрежен…
Сега си Птица-Жар сред Вечността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Радкова Всички права запазени
