Обичам с капка слънчева печал
в очите си и в плен на ветровете,
във този век, нехаещ за кралете,
да скитам като преоблечен крал.
“Призвание” - Р. Радков
Отиде си… Защо не предусетих…
Tи сам за Пътя времето избра.
И както беше странник, рицар нежен,
повалящ и свенлив - лирик безбрежен,
кой краля-скитник в тебе разпозна?
Кървящо слънце в песенни печали
остави. Непосилното си взе - ...