Mariamrad (Мария Радкова)
33 156
Aug 27, 2010, 10:18 PM

Сбогуване със Славея 

  Poetry » Odys and poems
919 0 9

Обичам с капка слънчева печал

в очите си и в плен на ветровете,

във този век, нехаещ за кралете,

да скитам като преоблечен крал.


                    “Призвание” - Р. Радков

 

 

Отиде си… Защо не предусетих…

Tи сам за Пътя времето избра.

И както беше странник, рицар нежен,

повалящ и свенлив - лирик безбрежен,

кой краля-скитник в тебе разпозна?

 

Кървящо слънце в песенни печали

остави. Непосилното си взе -

понесе с теб нечутите мечтания,

тревоги недописани, мълчания…

Аз зная - неуютно тук ти бе.

 

На Славей бреме… Страшно и кинжално

простенват трели. Всеки звук боде!

Ни себе си, ни другите пожали,

дори и тези още не познали

високото ти, парещо Небе.

 

Отиде си. Не исках… Не усетих.

Не вярваше сърцето, не разбра.

И беше дивен ти! Самотник нежен.

Мъчител милостив - горящ, безбрежен…

 

Сега си Птица-Жар сред Вечността!

 

 

© Мария Радкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??