Qndov (Никола Яндов)
422 786
4.12.2022 г., 15:22 ч.

Сбъднати мечти 

  Поезия » За деца
767 2 8

Заспивам с поглед в небето,

с мечтите да отида там, където

на плащ от звездни искри

Луната усмихната блести.

 

От космодрум, на нашата планета,

излетях с мъничка ракета

да отида и видя Луната

тъй близка със Земята.

 

Щом издигнах се високо,

през илюминатора, усмихнато широко,

мъничко, зелено човече

влезе при мен и рече:

 

,,Хей, приятелю мой,

направи обратен завой!

Не може да ходиш на Луната

без скафандър, както на Земята!"

 

После ме погали по главата,

както мама ме гали с ръката

и каза ми тихо на ушенце:

,,Хайде ставай, момченце!

 

Събуди се вече от сън!

Слънцето грее на вън!

Отворих очи смутен!

Мама, надвесена над мен,

 

усмихната, мила, добра,

галеше косите ми с ръка.

До мен, подарък от моето братче,

лежеше ракетата в моето креватче.

 

През илюминатора ѝ за миг

видях познатия ми лик

на малкото зелено човече,

махаше за сбогом отдалече.

© Никола Яндов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Накъдето да погледна към далечните звезди, виждам странни извънземни, симпатични и добри! »

7 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??