Сбъднати мечти
Заспивам с поглед в небето,
с мечтите да отида там, където
на плащ от звездни искри
Луната усмихната блести.
От космодрум, на нашата планета,
излетях с мъничка ракета
да отида и видя Луната
тъй близка със Земята.
Щом издигнах се високо,
през илюминатора, усмихнато широко,
мъничко, зелено човече
влезе при мен и рече:
,,Хей, приятелю мой,
направи обратен завой!
Не може да ходиш на Луната
без скафандър, както на Земята!"
После ме погали по главата,
както мама ме гали с ръката
и каза ми тихо на ушенце:
,,Хайде ставай, момченце!
Събуди се вече от сън!
Слънцето грее на вън!
Отворих очи смутен!
Мама, надвесена над мен,
усмихната, мила, добра,
галеше косите ми с ръка.
До мен, подарък от моето братче,
лежеше ракетата в моето креватче.
През илюминатора ѝ за миг
видях познатия ми лик
на малкото зелено човече,
махаше за сбогом отдалече.
© Никола Яндов All rights reserved.
The work is a contestant:
