8.11.2011 г., 19:24

Сбъднатост

1.5K 0 8
Сънувах те!

Но знаех, че те има.
Там някъде… където…
луната е огромна, синя,
небето изумрудено сияе,
а океан или море 

са в цвят златист.

И нищо, ама нищо

не е както трябва.

Аз в рокля алено червена,
ти в смокинг с цвят на дъжд.
Сънувам! И… рисувам,
и безразборно с 

цветовете си играя.
За да изплуваш в тази
шарена палитра…

по-истински от всичко,
с очите на небето синьо,
а аз - с коси на водопад.
Сънувах те! И ето че те имам!





07.11.11г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...