Сбъдни ме, лято!
Жадувах, лято, да те имам отново,
пощуряло, цветно и жарко!
Виждаш ли, не е невъзможно,
искам от теб толкова малко…
Поведи ме по пясъка босонога.
С усмивка съм само, не ми трябва багаж.
С теб по детски, като птица съм волна
сред пясъчни замъци на морския плаж.
Зная, скоро ще ги грабне вълната,
както в живота. Но какво от това?
Нима се отказват лесно децата
да сбъднат желаната своя мечта?
Не искам мигове пропуснати!
Не искам и голи копнежи!
Лято, подари ми алени утрини,
облечи ме в твоите цветни одежди!
Люлей ме в ароматите летни,
в зелените води от детелини.
А после в нощите ти виолетови
като звезден дъх понеси ме
където залезът-нестинарска жарава,
романтични светулки рои.
Пътя ми осветяват чак до безкрая…
Сбъдни ме, лято и в мен остани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
