Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18107
19.08.2023 г., 11:38 ч.  

Сбъдване 

  Поезия » Пейзажна, Друга
242 7 15

И победила тленната си плът,
политнах да настигна лято късно,
светулки ли край мен така блестят,
звезди ли август щедро е разпръснал?
Такава нощ до сбъдване копнях,
глухарчен пух съм. Вятърът ме носи.
Забравих болка, мъка, гняв и страх,
преглътнах ги ненужните въпроси.

 

Дърветата в просъница звънят,
косите ми са дълги. И развяни,
среднощни птици тайния си свят,
полека спускат в топлите ми длани.
Проблясват в мрака капчици роса,
цветята спят, сънуват моя полет.
Мечтите ми са будни, а не са,
за мен на глас щурчетата се молят.

 

Почакай , август! Вече зазорѝ,
крилете ми полека отмаля̀ват.
За мъничка секундичка дори,
с мен полегни в уханната отава...
А после пак и млад, и звездокрил,
лети, лети... Безкраен е Всемира...
В сърцето ми поне ще си открил,
една любов, която не умира.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Това да не е от новия щам на вируса, Наде, много поетичен и елегантен
    "Дърветата в просъница звънят,
    косите ми са дълги. И развяни,
    среднощни птици тайния си свят,
    полека спускат в топлите ми длани.
    Проблясват в мрака капчици роса,
    цветята спят, сънуват моя полет.
    Мечтите ми са будни, а не са,
    за мен на глас щурчетата се молят." - избрах
  • Много, много ми харесва! Продължавай да лееш прекрасните си мелодии, Наде!
  • 🌸
  • Радвам се, че ви харесва! Вирус някакъв беше, Миме. А железен организъм имам... И пъргава метла, че ме подлудиха с това ходене на лекар! Не, че отидох.
  • Радвам се, че вече си добре, Наде.
  • Красота, Наде!
    Магия си💗💗💗👏👏👏
  • Много е хубаво.
  • Наде, всемирна мелодия!
  • Страхотно красива картина на тиха и топла августовска вечер! Усещаш я!
  • Наистина ни разказваш за вълшебен свят по вълшебен начин, Наде! ❤️ Надявам се да имаш само хубави поводи за вдъхновение! ❤️
  • Благодаря, Пепс!
  • Наденце 🤗 ❤️ Чудничко разказано...
  • Три дни бях някъде там, Миленче, изгаряйки от температура. Върнах се, за да разкажа.
  • Любимо ми стана това красиво нощно съзерцание на душата, Наде. Благодаря ти, че станах свидетелка на сбъднатия ти нощен полет в присъствието на росата, щурците, светулките, вятъра, звънящите дървета, косите като среднощни птици, мечтите, цветята и август "млад и зведокрил" в ореола на "една любов, която не умира". Каквото и да напиша, думите не ми стигат, за да обясня как се чувствам, докато го чета за кой ли път
Предложения
: ??:??