И победила тленната си плът,
политнах да настигна лято късно,
светулки ли край мен така блестят,
звезди ли август щедро е разпръснал?
Такава нощ до сбъдване копнях,
глухарчен пух съм. Вятърът ме носи.
Забравих болка, мъка, гняв и страх,
преглътнах ги ненужните въпроси.
Дърветата в просъница звънят,
косите ми са дълги. И развяни,
среднощни птици тайния си свят,
полека спускат в топлите ми длани. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up