Сбъдване
И победила тленната си плът,
политнах да настигна лято късно,
светулки ли край мен така блестят,
звезди ли август щедро е разпръснал?
Такава нощ до сбъдване копнях,
глухарчен пух съм. Вятърът ме носи.
Забравих болка, мъка, гняв и страх,
преглътнах ги ненужните въпроси.
Дърветата в просъница звънят,
косите ми са дълги. И развяни,
среднощни птици тайния си свят,
полека спускат в топлите ми длани.
Проблясват в мрака капчици роса,
цветята спят, сънуват моя полет.
Мечтите ми са будни, а не са,
за мен на глас щурчетата се молят.
Почакай , август! Вече зазорѝ,
крилете ми полека отмаля̀ват.
За мъничка секундичка дори,
с мен полегни в уханната отава...
А после пак и млад, и звездокрил,
лети, лети... Безкраен е Всемира...
В сърцето ми поне ще си открил,
една любов, която не умира.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
