Себе си дари!
Е, не се ядосвай и не ме съди.
Друг недей обича, в мене се влюби.
Уморени мозъци... Вътре как горчи...
Подари внимание, подари лъчи...
Хайде де, поспри се в тази надпревара.
Чуй си и сърцето. Виж го как изгаря.
Нека мигът спре се... И не е то страх...
Подари гласа си. Подари ми смях.
Щастие да имаш в тази суета...
Даже да е страстно... Ласка... Топлота...
Ти към мен побързай с думи неизречени.
Подари ми радост. Подари ми вечери.
Зная ти характера... Зная ти "вулкана"...
Ама с двата крака вече съм в капана.
Нищо, че заеквам... Като благослов...
Подари ми Щастие. Подари Любов.
С дара си побързай, че ще се спомина.
Пак ела в съня ми бяла и копринена.
Пак гали ме нежно с твоите коси.
Ти Живот дари ми! Себе си дари!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
