ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
6.11.2014 г., 1:43 ч.

Себе си дари! 

  Поезия » Любовна
459 0 4

Е, не се ядосвай и не ме съди.

Друг недей обича, в мене се влюби.

Уморени мозъци... Вътре как горчи...

Подари внимание, подари лъчи...

 

Хайде де, поспри се в тази надпревара.

Чуй си и сърцето. Виж го как изгаря.

Нека мигът спре се... И не е то страх...

Подари гласа си. Подари ми смях.

 

Щастие да имаш в тази суета...

Даже да е страстно... Ласка... Топлота...

Ти към мен побързай с думи неизречени.

Подари ми радост. Подари ми вечери.

 

Зная ти характера... Зная ти "вулкана"...

Ама с двата крака вече съм в капана.

Нищо, че заеквам... Като благослов...

Подари ми Щастие. Подари Любов.

 

С дара си побързай, че ще се спомина.

Пак ела в съня ми бяла и копринена.

Пак гали ме нежно с твоите коси.

Ти Живот дари ми! Себе си дари!

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??