Себе си празнувам
(посветено)
Не си ми цел, не си ми връх -
сама не бих могла да те изкачвам.
Ти смисъл си – единствен дъх
към билото за сетното причастие.
Почти си липса. Почти те свиквам.
По „празниците” себе си празнувам.
От всяка липса въжета сплитам,
а ти разплиташ сам. И ме сънуваш.
Но тази липса не би ме е спряла
света ни да изпълвам с благослов.
Живея днес. Почти съм цяла.
Щом всеки миг и смисъл е любов!
26.06.2011
Julie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
