26.06.2011 г., 21:48  

Себе си празнувам

1.9K 0 33

(посветено)

 

Не си ми цел, не си ми връх -

сама не бих могла да те изкачвам.

Ти смисъл си – единствен дъх

към билото за сетното причастие.

 

Почти си липса. Почти те свиквам.

По „празниците” себе си празнувам.

От всяка липса въжета сплитам,

а ти разплиташ сам. И ме сънуваш.

 

Но тази липса не би ме е спряла

света ни да изпълвам с благослов.

Живея днес. Почти съм цяла.

Щом всеки миг и смисъл е любов!

 

 

26.06.2011

Julie

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....