Jun 26, 2011, 9:48 PM  

Себе си празнувам

  Poetry » Love
1.9K 0 33

(посветено)

 

Не си ми цел, не си ми връх -

сама не бих могла да те изкачвам.

Ти смисъл си – единствен дъх

към билото за сетното причастие.

 

Почти си липса. Почти те свиквам.

По „празниците” себе си празнувам.

От всяка липса въжета сплитам,

а ти разплиташ сам. И ме сънуваш.

 

Но тази липса не би ме е спряла

света ни да изпълвам с благослов.

Живея днес. Почти съм цяла.

Щом всеки миг и смисъл е любов!

 

 

26.06.2011

Julie

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...