Развързах и последната си риза,
предпазвала ме диво, като броня.
Разнищих я. На късове я сгризах,
по-гола, бесовете да прогоня...
Съблякох се и тихо снех вината,
на пластове полепнала в дъха ми.
В съмнения, кръстосващи тъгата,
обяздвах оглушително страха си...
Износих се, подобно стара дреха...
Съшита с кръпки. Вехто-неугледна.
Съдрах я с писък, търсейки утеха,
и лазех стръмно в адовата бездна... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация