2.12.2022 г., 16:16

Седем

1.3K 3 5

Седем сенки като струни,

стихията-звънлив сопран,

стъпките в снега са думи-

песен за момчешки свян.

 

Седем севди се сбогуват

със седем гряха посреднощ,

Седем съня пророкуват

сенките да срежат с нож.

 

Седем ключа от стомана

спят под стария салкъм,

седем века като станат

стволът ще се срути с гръм.

 

Седем стиха се пробуждат

от свиреща над тях стрела.

Покоят някого отбягва

и той опъва тетива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Blenika Halacheva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...