Седем сенки като струни,
стихията-звънлив сопран,
стъпките в снега са думи-
песен за момчешки свян.
Седем севди се сбогуват
със седем гряха посреднощ,
Седем съня пророкуват
сенките да срежат с нож.
Седем ключа от стомана
спят под стария салкъм,
седем века като станат
стволът ще се срути с гръм.
Седем стиха се пробуждат
от свиреща над тях стрела.
Покоят някого отбягва
и той опъва тетива...
© Blenika Halacheva All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
