Седем сенки като струни,
стихията-звънлив сопран,
стъпките в снега са думи-
песен за момчешки свян.
Седем севди се сбогуват
със седем гряха посреднощ,
Седем съня пророкуват
сенките да срежат с нож.
Седем ключа от стомана
спят под стария салкъм,
седем века като станат
стволът ще се срути с гръм.
Седем стиха се пробуждат
от свиреща над тях стрела.
Покоят някого отбягва
и той опъва тетива...
© Blenika Halacheva All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
