Седем котенца
Наш'та котешка котилка,
се превърна във броилка.
Нощес Писа на дивана
с котенца си три застана.
А нещеш ли из гората,
котка дойде непозната,
и щом къщата намери,
на юргана си постели!
И довела тази котка,
малки котки на разходка.
Четири са те на брой,
но ще различи ги кой?
Че на цвят са все еднакви,
червеникави – до златни,
а и сякаш за беда,
с другите като една...
И задрямала котана
(наш'та старата писана).
И сън чуден засънува,
и цял час му се любува!
Във полето, ловя мишки,
заедно и по самички,
три от тях завчас настигна,
Ала седем не достигна.
(как ли знаеше колцина,
знаят може би, малцина).
' Щото, старата котана,
да се учи изостана!
Да брои до пет научи,
но до десет не сполучи!
И не щеш ли, се събуди
и за миг се позачуди!
Уж ловеше в поле мишки,
А те - котенца мънички!
А и някак за беда,
Три не бяха те едва,
А се те увеличили!
И до... Колко? Умножили???
И отиде тя горката,
при онази от гората.
Ала тя като не знае,
и се чуди и се мае,
и замяукаха и двете.
И задращиха килима,
та дано да чудо има!
И дойдоха изведнъжка,
три от всички на дивана.
А пък тези във юргана,
също хукнаха при мама!
А на майките и двете,
им остана в умовете –
една с чет'ри, друга с тройка,
седем котенца са в бройка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Ангелов Всички права запазени
Забавно.
