14.03.2017 г., 20:52

Седем нишки тъга...

1K 12 14


"Седем млади жениха ще върна - седем сватби да вдигнат без мене..."
 М.Белчев - "Късна любов"

 

1.СЕДЕМ НИШКИ ТЪГА. 
СЕДЕМ НИШКИ - И ВСИЧКИТЕ ЧЕРНИ...
Седем дълги години тъкала съм сватбен чеиз.
Седем чифта обувки съм скъсала - да те намеря...
А очите ми светеха - като очите на рис.

 

2. Седем пролети - с голи ръце съм копала земята!
Седем гроба прелях. Кръстих две неродени деца.
Седем песни за тях съм изпяла! Така ги оплаках.
Вечер идат в съня ми. Говорят... Но нямат лица.

 

3. Седем клетви те клех! (Дано нито една не те стигне...)
С обгорели от мъка криле - да се върнат при мен.
(Седем ялови сватби - със ялови булки да вдигнеш.
Неродените наши деца - да вгорчат твоя ден)

 

4. Седем смърти живях! А те исках за седем живота...
Седем клетви те клех - осем пъти те благослових.
Седем кръста изнесох - а още катеря Голгота...
В седем чаши отрова ти сипах. Но аз ги изпих.

 

5. Седем гряха съм сторила - нито един не изкупих.
Седем праведни сЪлзи изплаках - за всеки от тях.
Седем дявола черни - с душата си бяла подкупих.
И отново те чакам - готова за осмия грях.

 

6. Седем нощи събирах жарава от юлски светулки - 
и ръчиците мънички топлих... на много деца.
Само две (неродени) - отраснаха в празната люлка.
И ги викам по име. Те идат. Но нямат лица...

 

7. Седем нишки тъга. Седем нишки! И седем куплета.
По последната нишка на Залеза - тръгвам сега.
Но в куплета последен - ще светя. До бяло ще светя!
За да храня душата ти ледена - с топла тъга...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...