valqka (Валентин Василев)
517 2126
31.05.2013 г., 14:43 ч.

Седемдесетото 

  Поезия » Любовна
400 0 5

 

     Една лястовица бяла аз видях,

     кацнала на житейската ми жица

     и, о, Боже, нима сторих грях -

     влюбих се в тази рядка птица!

 

     Не исках тя да си отива,

     погалих с поглед нежните крила

     и с вятъра, вихрил конски гриви,

     разшепих ù седемдесет зърна.

 

     С тях дарих ù обичта си цяла,

     събрана в броеницата години самота,

     подхвърлих от радостта и от тъгата

     по парченца, тляли в лунна светлина.

 

     Лястовицата бяла

                       зачаках с вяра и със страх,

      но тя погледна вяло

                              и се стрелна със замах!

     Боже мой, праведен съм! Навярно

                                    душата ми е в грях

          (събрана в седемдесет зърна)!

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??