Сега
гадно беше, знам.
После на мъка те обрекох,
сега искам да съм сам.
Знам, ще кажеш:
всичко беше грешка,
ала повярвай ми -
беше просто среща.
Сега недей да плачеш,
а кърви!
Недей да страдаш,
по-добре умри!
Да, умри като другите,
подчинени само на страстта,
или не, остани да живееш
и разбери какво е любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Стойнов Всички права запазени