Caligula (Васил Стойнов) Caligula (Васил Стойнов)
16
May 19, 2007, 9:41 PM

Сега

  Poetry
872 0 1
Първо излъгах те и те подведох,
гадно беше, знам.
После на мъка те обрекох,
сега искам да съм сам.

Знам, ще кажеш:
всичко беше грешка,
ала повярвай ми -
беше просто среща.

Сега недей да плачеш,
а кърви!
Недей да страдаш,
по-добре умри!

Да, умри като другите,
подчинени само на страстта,
или не, остани да живееш
и разбери какво е любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Стойнов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0