Как се молех и чаках,
исках място във твойто сърце,
но от теб не очаквах
да получа частица небе,
да усетя сърцето
и на слънцето вечния зов
и да бъдеш на всичко
в този свят ти за мене готов.
А сега е различно,
няма спомен и скрита тъга,
само стих романтично
се отронва с любов във нощта.
Няма болка такава –
във душата ми тайна следа,
всичко тъне в забрава,
а сърцето ми в мен преболя.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени