Сега посееш жито – жънеш тъпан
Светът отдавна станал е трамплин,
надскачат се глупци – летят високо
и кой ти гледа вярната посока,
и вярват си в лъжите до един.
Сърцата ни са с форма на пестник,
в душите натежават наковални
искрица вяра гнилото ще палне...
Кой още вярва? Луд и лунатик.
И юни си затръгва погнусèн,
липите прегорели прецъфтяха,
домът ни без ограда е, без стряха,
но слушаме поредния кретен.
Как обещава мляко, а и мед,
ще текне вино руйно от чешмите,
проблеми ли? В ъглите ги замита...
За лудница сме – той за логопед,
че фъфли чуждестранен подсказвач,
а папагалът нашенски повтаря,
за шепа жито, купичка попара...
Какъв на съдбините ни ковач...
И кой, народе прав е, кой е крив?
Сега посееш жито – жънеш тъпан,
от други е животът ни скалъпен,
комат подхвърлен – сух и приседлив...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
