Сега сме само трима

Останали сме само трима в село.

Един от тримата  сега съм  аз.

По "лабиринта" сме вървели смело

и стигнахме така до този час!

Една женичка мъничка и бледа,

която срещам да купува хляб.

От малка тя бе разногледа

и не изглеждаше жена ербап.

А другия връстник е дядо Добри,

 прегърбен и източен като глист.

Пренесъл е житейските тегоби

защото е бил много напорист!

Той тича подир бабите на село

и те го уважават за това.

Лавира през годините умело,

тъй както го е правил до сега.

Аз щом го срещна сутрин на кафето

му викам силно: "Наборе здравей!"

Отвръща ми той както е прието,

с закачката ни:" Наборе здравей!"

Във селото сме "наборите" трима.

Къде са другите не питам , щото знам!

След лятото са чакали и зима,

за жалост не са стигнали до там!

  23.09.2017г. Драгойново