Сега съм Рицаря на словото дошъл да се сбогува
Вретеното на залеза изтегля дълга нишка.
Сребрее тя в косите ми с лъча-везна,
на който аз пътувам, слепоочия притиснал,
към най-несбъдналата се в мечтите ми страна.
И там си само ти в очакването трепетно, любима.
Единствен образ свиден сред нелепи дни.
Но всички мои сънища пробуждат се сред зима,
заключени от леден минотавър в лабиринт.
Изминах себе си, прострян в безкрая се изминах.
Пребродих се в несретата надлъж, а после и на шир.
Погребах и слънца, със собствените шепи ги заринах,
за да намразя космоса със звездните реки и целия всемир.
Сега съм Рицаря на словото дошъл да се сбогува.
На тази мъничка планета съкровището свое скрил.
И нека никой за отсъствието му да не тъгува,
защото той в беззвездното небе звезда за себе си откри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
