vega666 (Младен Мисана)
1549 14295
27.02.2023 г., 21:24 ч.

Сега съм Рицаря на словото дошъл да се сбогува 

  Поезия
676 16 10

Вретеното на залеза изтегля дълга нишка.
Сребрее тя в косите ми с лъча-везна,
на който аз пътувам, слепоочия притиснал,
към най-несбъдналата се в мечтите ми страна.  

И там си само ти в очакването трепетно, любима.
Единствен образ свиден сред нелепи дни.
Но всички мои сънища пробуждат се сред зима,
заключени от леден минотавър в лабиринт.  

Изминах себе си, прострян в безкрая се изминах.
Пребродих се в несретата надлъж, а после и на шир.
Погребах и слънца, със собствените шепи ги заринах,
за да намразя космоса със звездните реки и целия всемир.  

Сега съм Рицаря на словото дошъл да се сбогува.
На тази мъничка планета съкровището свое скрил.
И нека никой за отсъствието му да не тъгува,
защото той в беззвездното небе звезда за себе си откри.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Изминах себе си, прострян в безкрая се изминах.
    Пребродих се в несретата надлъж, а после и на шир."
  • Остави ме без дъх и без думи, Младене!...
  • Точно и истинско,поздравления,Приятелю!
  • "Изминах себе си, прострян в безкрая се изминах.
    Пребродих се в несретата надлъж, а после и на шир.
    Погребах и слънца, със собствените шепи ги заринах,
    за да намразя космоса със звездните реки и целия всемир.

    Сега съм Рицаря на словото дошъл да се сбогува."

    Никога не се сбогувай - с болящо сбогом нищо не свършва...
    Много тъжно ми прозвуча този път!
  • Вълнуващ е твоят дълбок свят на чувства, Младене. Любовта на твоя лирически герой го подлага на безпощаден себеанализ. Разнищва своя безкраен житейски път, за да открие, че колкото и труден да е, има смисъл. Доказва го последния ти стих. Малко е да ти кажа - поздравления!
  • "Изминах себе си, прострян в безкрая се изминах.
    Пребродих се в несретата надлъж, а после и на шир"!!!

    Ти си от малкото творци, които успяват с думи да създадат усещане за космос в човешката чувствителност и да ни направят съпричастни на изживяванията на лирическия герой. Нека в небосклона на душевните ти изживявания свети винаги онази "мъничка планета", която като "звезда за себе си откри"!👍🥰
  • Мечтите се раждат, за да ги последваме! Прекрасен стих с много емоционален заряд! Поздравления!
  • Образът на любимата единствен осветява дните ти -
    "Единствен образ свиден сред нелепи дни.". Удивителна любовна изповед! Ярка звезда в небосклона. Поздравления!
  • Нека свети вечно тази звезда.
    Хареса ми и те поздравявам.
  • Много хубав и силен стих, Младен, посветен на любимата. Когато гори в сърцето любов, ни кара да се пребродим нашир и длъж. Дори да изгорим, като звезда. Тогава нищо друго не съществува. Много силни чувства извират от редовете. Прочетох с наслада и ти благодаря, че го сподели с нас. Но не тръгвай никъде, остани при нас с прекрасната си поезия.
Предложения
: ??:??