vega666 (Младен Мисана)
1553 14303
10.09.2022 г., 22:03 ч.

Сега съм само аз и другите, които не намерих 

  Поезия
178 14 6

Долавям този бряг
и всички брегове чрез него.
Сега съм само аз
и другите, които не намерих...

Уви, през погледа минава без да спре
гласът на капката,
слухът не я усеща.
А устните са жадни - в тях бразди
напомнят, че в дъжда
присъства още нещо.

...Когато бяга вечерният влак
и сянката, която не догонва,
в огромното поле, пред пълен мрак,
си спомням като участ най-тревожното.
Зад мен остават дългите лъчи
на детството, което не достигнах.
И зрението хладно във страни,
отчаяно от смисъла на всичко...

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дълбоко съм трогнат от всички подкрепили стиха ми чрез коментар, чрез оценяване и чрез Любими! Това е стих от друга епоха. Той едновременно принадлежи към миналото и към бъдещето.

    Да имате много хубава нова седмица! От сърце ви го пожелавам.
  • Поздравления за стиха ти ,Младене!
  • Силен стих с огромно въздействие! Поздравления, възхитена съм!
  • Дълбоко емоционален и искрен стих, докосна ме Младен! Радвам се че го сподели с нас! Поздравявам те!
  • Поздравления за чудесния стих , маестро!
    Толкова точно, направо среляш в десятката!
    Харесва ми!
  • Прекрасно изразени емоции за екзистенциални въпроси, които преследват будния ти ум!
    "А устните са жадни - в тях бразди
    напомнят, че в дъжда
    присъства още нещо."
    Поздравления!
Предложения
: ??:??