25.08.2008 г., 1:00

Сега тръгни, и моля те не се завръщай!

1.1K 0 17
Желаех те, остана си несбъднат блян.
Сега тръгни! И моля те не се завръщай!
Не искам във живота си лъжи...
Щом бил си. Просто си отивай.
Реката дето в мен брои мечти
изтичайки към своето начало
все някога и нея ще я отболи,
но ще я тегли светлото обичане.
Понякога ще отброява в спомени
заченатите нишки на възкръсване.
А друг път ще си спомня болката
разпъната в стенание на кръстове.
И някога навярно в своя бяг
ще влее своят повик в тишината.
Звънците ще запеят в звездопад
със сбъднати видения във самотата.
Повярвах ти с последното обичане
на лятото опожарило в мен страстта...
С дълбокото на тленното възкръсване
между живота, и някъде между смърта.
Не искам повече да ми се случваш.
Боли ме. Как само ме боли...
Обичах те! Все още те обичам!
А безразличен си оставаш ти.
И все така желая този спомен
заченат в жаждата на скитащ лунатик..
Сега тръгни! В съня ми не се връщай!
Не мога повече да те дописвам в стих.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...