Сега тръгни, и моля те не се завръщай!
Желаех те, остана си несбъднат блян.
Сега тръгни! И моля те не се завръщай!
Не искам във живота си лъжи...
Щом бил си. Просто си отивай.
Реката дето в мен брои мечти
изтичайки към своето начало
все някога и нея ще я отболи,
но ще я тегли светлото обичане.
Понякога ще отброява в спомени
заченатите нишки на възкръсване.
А друг път ще си спомня болката
разпъната в стенание на кръстове.
И някога навярно в своя бяг
ще влее своят повик в тишината.
Звънците ще запеят в звездопад
със сбъднати видения във самотата.
Повярвах ти с последното обичане
на лятото опожарило в мен страстта...
С дълбокото на тленното възкръсване
между живота, и някъде между смърта.
Не искам повече да ми се случваш.
Боли ме. Как само ме боли...
Обичах те! Все още те обичам!
А безразличен си оставаш ти.
И все така желая този спомен
заченат в жаждата на скитащ лунатик..
Сега тръгни! В съня ми не се връщай!
Не мога повече да те дописвам в стих.
Сега тръгни! И моля те не се завръщай!
Не искам във живота си лъжи...
Щом бил си. Просто си отивай.
Реката дето в мен брои мечти
изтичайки към своето начало
все някога и нея ще я отболи,
но ще я тегли светлото обичане.
Понякога ще отброява в спомени
заченатите нишки на възкръсване.
А друг път ще си спомня болката
разпъната в стенание на кръстове.
И някога навярно в своя бяг
ще влее своят повик в тишината.
Звънците ще запеят в звездопад
със сбъднати видения във самотата.
Повярвах ти с последното обичане
на лятото опожарило в мен страстта...
С дълбокото на тленното възкръсване
между живота, и някъде между смърта.
Не искам повече да ми се случваш.
Боли ме. Как само ме боли...
Обичах те! Все още те обичам!
А безразличен си оставаш ти.
И все така желая този спомен
заченат в жаждата на скитащ лунатик..
Сега тръгни! В съня ми не се връщай!
Не мога повече да те дописвам в стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
