Aug 25, 2008, 1:00 AM

Сега тръгни, и моля те не се завръщай!

  Poetry » Love
1.1K 0 17
Желаех те, остана си несбъднат блян.
Сега тръгни! И моля те не се завръщай!
Не искам във живота си лъжи...
Щом бил си. Просто си отивай.
Реката дето в мен брои мечти
изтичайки към своето начало
все някога и нея ще я отболи,
но ще я тегли светлото обичане.
Понякога ще отброява в спомени
заченатите нишки на възкръсване.
А друг път ще си спомня болката
разпъната в стенание на кръстове.
И някога навярно в своя бяг
ще влее своят повик в тишината.
Звънците ще запеят в звездопад
със сбъднати видения във самотата.
Повярвах ти с последното обичане
на лятото опожарило в мен страстта...
С дълбокото на тленното възкръсване
между живота, и някъде между смърта.
Не искам повече да ми се случваш.
Боли ме. Как само ме боли...
Обичах те! Все още те обичам!
А безразличен си оставаш ти.
И все така желая този спомен
заченат в жаждата на скитащ лунатик..
Сега тръгни! В съня ми не се връщай!
Не мога повече да те дописвам в стих.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...