22.06.2008 г., 23:14 ч.

Секундата, преди съня 

  Поезия » Друга
1139 0 30
Секунда ме разделя със съня
и мостове към нощите изгражда.
Във стотните си скътала деня -
препълнена, умората ми ражда.


И още щом главата си облегна,
подхлъзва се по миглите ми стръмни.
Завива ме в прегръдка, като легна,
съблякла тишината от гърба ми.


Предсънното спокойствие поръсва
с  най-милата, желана самота
и "лека нощ" и казвам, че е късно.
Дошло е време вече да заспя...

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??