Секундата, преди съня
Секунда ме разделя със съня
и мостове към нощите изгражда.
Във стотните си скътала деня -
препълнена, умората ми ражда.
И още щом главата си облегна,
подхлъзва се по миглите ми стръмни.
Завива ме в прегръдка, като легна,
съблякла тишината от гърба ми.
Предсънното спокойствие поръсва
с най-милата, желана самота
и "лека нощ" и казвам, че е късно.
Дошло е време вече да заспя...
и мостове към нощите изгражда.
Във стотните си скътала деня -
препълнена, умората ми ражда.
И още щом главата си облегна,
подхлъзва се по миглите ми стръмни.
Завива ме в прегръдка, като легна,
съблякла тишината от гърба ми.
Предсънното спокойствие поръсва
с най-милата, желана самота
и "лека нощ" и казвам, че е късно.
Дошло е време вече да заспя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
