17.12.2017 г., 12:30 ч.  

Село забравено 

  Поезия
1402 17 43

Тук младостта е далечна утопия –
спомен от стари животи.
Как се наричат камини нетоплещи?
Жадни за обич имоти...

 

Тъжни парченца от тихо безвремие
пъплят по хладния камък.
Помни асфалтът... шейни и веселие,
помни и детския пламък...

 

Помни и смръзнал от болка пропуква се...
Как ли завехна село́то?
Днес по бордюра отекват бастуните –
куци войници във рота.

 

Призрачни къщи наклаждат лулите си
с пушек, отдавна изчезнал.
В ъ́глите сенки ругаят и питат се
Бог ли така ги низвергна...

 

Сам, суховеят обхожда сайвантите –
свири на празни казани,
сбиращи шлака, наместо буркани за
внуци... Нивга невидяни...

 

Чака табелката "Село забравено"...
Гледа... Все някой ще мине –
прелетни птици, кутре изоставено
или кола от чужбина...

© Миглена Миткова Всички права запазени

С това стихотворение имах честта да ме наградят с трето място на националния конкурс "Никола Вапцаров", организиран от читалище "Н.Й.Вапцаров" Благоевград, от което съм изключително трогната и радостна. Не се сдържах да се похваля, извинете ме за нескромността!

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??