Село забравено
Тук младостта е далечна утопия –
спомен от стари животи.
Как се наричат камини нетоплещи?
Жадни за обич имоти...
Тъжни парченца от тихо безвремие
пъплят по хладния камък.
Помни асфалтът... шейни и веселие,
помни и детския пламък...
Помни и смръзнал от болка пропуква се...
Как ли завехна село́то?
Днес по бордюра отекват бастуните –
куци войници във рота.
Призрачни къщи наклаждат лулите си
с пушек, отдавна изчезнал.
В ъ́глите сенки ругаят и питат се
Бог ли така ги низвергна...
Сам, суховеят обхожда сайвантите –
свири на празни казани,
сбиращи шлака, наместо буркани за
внуци... Нивга невидяни...
Чака табелката "Село забравено"...
Гледа... Все някой ще мине –
прелетни птици, кутре изоставено
или кола от чужбина...
© Миглена Миткова All rights reserved.
