Селото

3.03.2018 г., 20:55 ч.

Поезия » Гражданска

873 2 4

(На село Косово, най-любимото ми място на света)

Липсва ми оная поляна

От която откъсвах цветята.

Липсва ми къщата – вече я няма.

Не гълчат и не скачат децата.

Липсва ми тихата вечер във мрака

и гласецът копринен на баба.

Липсва и порта – на нея да чака

да ме срещне прегърбена, слаба.

Липсва ми медният звън на щурците

и светулките нощем по двора.

Липсват другарите, боят, игрите

и мирисът същ на обора.

Срути се покривът, мазан с керпич,

а прозорците зеят строшени.

Няма хора, животни и хич

се не виждат лицата засмени.

Селото гасне без хора и в студ,

а някъде там е погребана баба.

И няма ни оран, ни жътва, ни труд...

Тънат лозите във смъртна забрава.

Искам да има надежда, но съд

за ония предали народа!

Може и с огън, по-хубаво сърп.

Да си върнем и ние възхода!!!

Деница Красимирова

И честит национален празник, България!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-03-04T11:25:54+02:00

Колко е малък светът! Аз съм била много малка като сме ходили, имам откъслечни, но хубави спомени.
gastanieda (Деница Красимирова)

2018-03-04T09:23:02+02:00

Същото е
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

2018-03-03T23:08:03+02:00

Всички плачат за селото, а никой не иска да живее в него! Както и ,,патриотите", които хленчат за България, но поголовно я напускат! Интересни хора! Използвам случая, да поздравя за националния ни празник всички гюромихайловци! Да ни е честит празникът, приятели, братя и сестри!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-03-03T22:50:16+02:00

Браво! Неочакван финал, много ми хареса!
И ние имахме къща в село Косово, област Шумен. Предполагам, че не е същото, но усетих емоцията на стиха.