(На село Косово, най-любимото ми място на света)
Липсва ми оная поляна
От която откъсвах цветята.
Липсва ми къщата – вече я няма.
Не гълчат и не скачат децата.
Липсва ми тихата вечер във мрака
и гласецът копринен на баба.
Липсва и порта – на нея да чака
да ме срещне прегърбена, слаба.
Липсва ми медният звън на щурците
и светулките нощем по двора.
Липсват другарите, боят, игрите ...