Селото днес
Посвещавам на с. Добрич, Елховско
Какво е селото ни днес, какво е? –
Напуснато гнездо на пойни птици.
Дворовете, превърнати в усое
в лианите на сплетени шевици.
Полуразрушени къщя с герани,
които жаждата не утоляват.
В мегдана само ято черни врани
и няма даже стрък от суха плява.
И няма ги онези ниви тучни
в които Божи дъх раздухва бриза.
Реката сред ракити лъкатуши,
но без перачките на бели ризи.
И само цръква горе, сивобяла.
И кръст на покрива. Камбана медна.
Отпред със надпис: построена цяла
със средства на Европа в село бедно.
Без поп. Неосветена. И ограда
със катинар. Ни свещ една излята.
И духовете тук безмерно страдат,
когато се зареят над нивята
в които нявга теглеха браздите
с оралата бащите с биволици,
а майките с забрадките покрити
със сърповете жънеха пшеница...
Какво е селото ни днес, какво е? –
Напуснато гнездо на пойни птици!
А в бара чужденците на запои
смущават престарелите черници.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
