Селски вълнения
Една любов, която е високо
и всичките злини ще победи.
Ще бъдем ли чедата на доброто,
което в сърцата ни крещи?
Листата пожълтяха. В двора златен
на кучето я няма песента.
Обрасла е земята в треволяци.
И давят се краката в калта.
Студено е. Мъжете ще работят.
Горещо е. Храната чака там.
А коте със орловите си нокти,
почива и си вика: „Га̀ ще ям!“.
Приведената баба те очаква.
Фасадата на къщата е зов.
Отрупана е старата ѝ маса.
В чиниите усмихва се Любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
Поздрави и лек ден! 
