12.11.2015 г., 21:07

Селско

379 0 1

Селска кръчма, фасове, угарки,

замирисало на чесън от поредното шкембе.

Облепен лиценз с фалшиви марки,

така е няма другаде къде.

Една пияница опитва да излезе,

не може да улучи тясната врата.

С мръсни думи кръчмарката ще среже,

цигарата увиснала в надутата уста.

Препънал се в последното стъпало,

отново иска чаша алкохол.

Шише с вино от джоба се подало,

с ръкав избърсва мазния сопол.

В.Й. 08.11.2015г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво предаваш атмосферата на селската кръчма, Василе! А понякога тя, най-парадоксално, може да бъде и своеобразен храм, както е доловил това превъзходно Кръстьо Раленков в едно свое стихотворение. Поздрав!

    П.П. Може би е по-добре да бъде "един пияница", вместо "една пияница", защото допускам, че става дума за мъж.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...