Семплите хора
Семплите хора в бяло и черно
нямат очи за крилата над тях.
Те са и хрисими, и благоверни,
с поглед послушен, но лепнещ от страх.
Семпли душички по кройката стара
кърпят деня си с безцветни мечти.
Знаят си мястото. И господаря.
В педя пространство са. И им личи.
Семпло подреждат днеска до вчера,
сякаш животът е рафт за тъга.
Те не очакват, че ще намерят
в себе си грейнала пъстра дъга.
И затова не познават цъфтежа
на онемяло след облак небе.
Толкова семпли са, че ще порежат
Бога с душата си като кубе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
