Jun 16, 2010, 3:15 PM
Семплите хора
Семплите хора в бяло и черно
нямат очи за крилата над тях.
Те са и хрисими, и благоверни,
с поглед послушен, но лепнещ от страх.
Семпли душички по кройката стара
кърпят деня си с безцветни мечти.
Знаят си мястото. И господаря.
В педя пространство са. И им личи.
Семпло подреждат днеска до вчера,
сякаш животът е рафт за тъга.
Те не очакват, че ще намерят
в себе си грейнала пъстра дъга.
И затова не познават цъфтежа
на онемяло след облак небе.
Толкова семпли са, че ще порежат
Бога с душата си като кубе.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ина, радва ме твоят интерес към старите ми произведения, благодаря ти! Това е едно от любимите ми стихотворения.
-
Много хубав стих, Мария! Но всяко парченце от пъзела е важно в цялата картина. Въпреки това, няма сила, която да отвори очите на "семплите хора" за " цъфтежа на онемяло след облак небе", ако те не почувстват нуждата от това да видят своята "грейнала пъстра дъга".
-
Иване, Марина, благодаря ви, че сте потърсили досег със стиховете ми, публикувани още в началото на моята регистрация в сайта! Дано сте намерили в тях достойнства, които ще ви накарат отново да се върнете в моята поетична страничка!
-
Тъжен стих, чудесен!!!
"И затова не познават цъфтежа
на онемяло след облак небе.
Толкова семпли са, че ще порежат
Бога с душата си като кубе." -
Поздрав и на теб Ивон, и на Ласка! Радвам се, че темата на стихотворението ви е накарала да се спрете при мен!Благодаря за коментарите
-
добре си обрисувала безличните...
Поздрав! -
Добре се вглеждаш в цвета на думите, Петя. Когато познаваш магията им,те ти служат вярно. Благодаря, че прочете и коментира!
-
„рафт за тъга...“Ех, че ми хареса!Просто видях един хронично безличен мрънкалник, на който слънцето изгрява, за да му прави живота черен...
-
Петя, хубаво е да усетиш по написаните думи, че отсреща стои приятел!
Радвам се, че си отново в моята страничка! -
О, как така не съм го кометирала!?
Веднага ще напиша, че МНОГО ми хареса!
-
Дари, и аз се радвам на срещата ни тук!На събирането във Велинград беше чудесно, но щеше да е още по-хубаво, ако наистина се бяхме видяли и с теб! За сега ще продължаваме да се "виждаме" само на страничката.Прегръщам те, дори и само виртуално, мила!
-
Краси, забавих отговора на коментара, защото сега се връщам от Велинград - чудесно беше!!!А през това време ти си разглеждал моите семпли хора. Разпознал си ги безпогрешно в стихотворението!Благодаря!
-
Интересни са твоите лир. герои!
Чено(бяло)гледите хора виждат в дъгата само нюанси и отенъци на сивото. Такива са и мечтите им. Освен това са и тесногръди с овалноръбести души. Хареса ми как си ги описала. Също и дактилът!)
Поздрав! и поща -
Писала съм проза като малка, но предпочетох да остана вярна на поезията. Ти, обаче, ме предизвикваш в най-добрия смисъл на тази дума и може и в прозата да се изява - щом имам вече потенциални читатели.Много ти благдаря за това "искам още!" Така повдигаш летвата за високия скок!
-
Словото ти е силно и неповторимо, а енергията на стиха още повече...
Сигурно си много добра и в прозата. Очаквам още...
Поздравления отново!!! -
Благодаря ти, че така задълбочено влизаш в темата и търсиш свой отговор, Вал.Това умеят само хората, които имат очи и за крилете, и за обездушените покрай нас, без право на криле.Хубав да е денят ти!
-
Поздрави за чудесната ти поезия,Мария!... А иначе темата е сложна и нееднозначна...Как да има очи за крилете онзи,който генетично е душевно сляп!?... В тази връзка винаги се сещам за"Страната на слепите" на Хърбърт Уелз. Но чудеса стават и неслучайно гениални личности са се раждали в средите на именно такива семпли хорица
-
Чест и почитания, Бароне!Твоята човечност е точно толкова голяма, колкото е талантът ти!Затова и ти си заслужено значимо име в небосклона на съвремената българската поезия! Щастливка съм, че те познавам, макар и само от стиховете ти!
-
Семпли хора, но какъв брилянтен стих по темата, приятели...Поздравления свише, Мария Панайотова - откоро вече любимо мое име...
-
Изключително много ме зарадва коментара ти, Яки! Защото влагаш свое тълкувание по темата с философската настройка на мисълта ти.До скоро!
-
Много тъга усещам в този стих. Тъга за хората, които са семпли, не защото са избрали да бъдат такива в поведението си(това също си личи и внушава усещане за стил), а защото са се отказали от даденото им от Бог свещено право на избор - какви да бъдат.
Поздрави! -
Надявам се, че ще се виждаме често тук, за да ти се радвам на таланта, миличка! Чудесно е, че открих стари приятели в сайта!
Прегръдка за теб и твоето малко слънчице, очаквам да сте добре! -
Миме, прегръдки за твоята топла, човешка, песенна и окрилена поезия! Сред откровениците съм още от 2007 година, може би си видяла дата на последно влизане, а не регистрацията. Но бях спряла да публикувам за доста дълго време. Дано се засичаме често по страниците на сайта!
-
Благодаря, че сподели своето виждане за написаното от мен!
-
Интересна идея, добро изпълнение, една тема, която е невъзможно да бъде изяснена..., защото всеки човек има свой критерий за нея...
-
И двамата сте прави - всеки влага различно съдържание, Борис го е казал толкова добре - според "семплостта ни",но и ти Вилдан възприемаш с право написаното от свой ъгъл. На мен остава да ви благодаря, че сте тук!
-
"кубе"...
-
Поздравления за стиха, Мария! Изпълнен е с красиви, самобитни метафори!
Понятието"семпли" не е еднозначно, стихът ти също... и коментарите го доказват, всеки го вижда по своему, защото не сме (или сме) различно "семпли"! -
Добре си пресъздала образа на бедните духом, но моята представа за "семпло" е по-друга! Поздрав, Мария!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=96152 -
В предишния си отговор към вашите коментари трябваше да включа Боби, а не Илко.Неволно съм сменила имената, за което се извинявам!Той сега е направил страхотен прочит и анализ на стихотворението ми и е ред аз да се възхитя на написаното от него с цялата си благодарност!
Плами също безпогрешно е определила, че става въпрос за бездуховните хора. Прегръщам и теб и Ваня за посланията в коментарите ви,момичета! -
Семплите хора - бездуховните - не мога да им съчувствам! Поздрав за стиха!!!
-
Поздрав и от мен за чудесния стих!
-
Bлагодаря на Илко Илиев и на Арихо за споделеното мнение,на Росица за личния и поглед по темата,на Боби за топлия коментар и на Светлана,успяла най-точно да заживее с моето виждане,отразено в тези няколко куплета!
-
"Семпло подреждат днеска до вчера,
сякаш животът е рафт за тъга.
Те не очакват, че ще намерят
в себе си грейнала пъстра дъга."
Чудесно е човек да има с кой да сподели мислите-стихове, Мария! Сърдечни поздрави от мен, и много Благодарности!!!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=188541
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
