Семплите хора в бяло и черно
нямат очи за крилата над тях.
Те са и хрисими, и благоверни,
с поглед послушен, но лепнещ от страх.
Семпли душички по кройката стара
кърпят деня си с безцветни мечти.
Знаят си мястото. И господаря.
В педя пространство са. И им личи.
Семпло подреждат днеска до вчера,
сякаш животът е рафт за тъга.
Те не очакват, че ще намерят
в себе си грейнала пъстра дъга. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up