Сенки от минало...
Помниш ли ме? Или съм оттенък,
пропълзяващ с юздите на вятъра...
В съзнанието стържещият ремък
разпокъсва липсващата вяра...
Викаш ли ме? Или ехото се дави
в собствените кървави въздишки...
Окаляно се тътри в черни вади,
... усукани в косите ми - каиши...
Пиеш ли ме? Или там приседнах,
на дъното на гърлените стонове...
Остатъчно, вгорчаващо прилепнах,
свистейки, в мозъчните стволове.
Искаш ли ме? Или ти се случвам
в необуздан и безконечен хаос...
През призмени стенания пречупвам,
агония простреляна, откатно...
Молиш ли ме? Или ме изплакваш,
със сълзи напоени от поличби...
Без звук, бемолно тишина посяваш,
в следите ми от писъци протрити...
И там разломно се изливам - питаща,
втечнена до ниво на безпорядък...
В кръвта ти се събличам - скитаща,
и бавно те изпивам, без остатък...
С зловеща страст отчаяно ме искаш,
изсмуквайки ме лепнещо-горчиво...
И гибелно, безизразно ме тласкаш
назад, към спящо... кърваво бесило!
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
