Септември по традиция е тих...
На лятото, най-ледения дъх
наяве изсънува страховете ми.
Прекъсна рязко пъпната ми връв
и се заби като кама в сърцето ми.
След датата, в която се родих
пристигна датата, в която го изгубих.
Септември по традиция е тих
приема като свое всичко чуждо.
Разделя безпристрастно, без везни.
Събира светли часове и тъмни нощи
в архивни кадри от щастливи дни.
В албума мъртвите са живи още…
И ето вече толкова години
с цигара и свещичка отбелязвам,
че болката не иска да отмине.
Сред спомена като сълза проблясва…
17 години без баща ми…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
