21.05.2014 г., 17:45  

Сестрата на красивата брюнетка

919 0 9

 

Художникът не беше забелязал

сестрата на красивата брюнетка.

Когато я видя, се изненада

и нещо го пристегна за сърцето.

 

Всевишният бе почнал да извайва

и нея по канон на красотата,

но няколко детайла преди края

припряно бе захвърлил сечивата.

 

Извивките ú – не дотам перфектни.

И нещо недовършено в очите.

Сестрата на красивата брюнетка

изглеждаше красива със усилие.

 

Художникът полека се изправи,

обърна се и тихо си излезе.

Навънка притъмняващите сгради

примигваха разбиращи и нежни.

 

Той знаеше, че още тази вечер

веднага ще посегне към боите.

Сестрата на красивата брюнетка

несетно се превърна във картина.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...