Сестрата на красивата брюнетка
Художникът не беше забелязал
сестрата на красивата брюнетка.
Когато я видя, се изненада
и нещо го пристегна за сърцето.
Всевишният бе почнал да извайва
и нея по канон на красотата,
но няколко детайла преди края
припряно бе захвърлил сечивата.
Извивките ú – не дотам перфектни.
И нещо недовършено в очите.
Сестрата на красивата брюнетка
изглеждаше красива със усилие.
Художникът полека се изправи,
обърна се и тихо си излезе.
Навънка притъмняващите сгради
примигваха разбиращи и нежни.
Той знаеше, че още тази вечер
веднага ще посегне към боите.
Сестрата на красивата брюнетка
несетно се превърна във картина.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
