14.08.2019 г., 22:30

Сетивно

345 0 1

СЕТИВНО

 

Очи...за да те съзерцавам, живот, с жадна възхита.
Устни... за да се наслаждавам на плодородието ти.
Нюх...за да вдишвам ароматите с глътките изпити.
Усет... за да усещам бодилите остри на розите ти.

Слух... за да чувам природата, птиците, хората...
Но всичко това е малко, ако го няма неуловимото. -
Не можеш да го пипнеш, видиш, помиришеш,
но то ти дава представа за целостта на незримото.

Съзнанието, всеобхватната съвест, сърцето, душата
са тези велики, малки неща, но са животосъздание.
Те са полу-живи, непълни, сиви, ако я няма Любовта,
която обгръща с топлина Божественото мироздание.

Обичам те, живот, с цялата изменчивост на същтността ти!

 

14 08 2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно благодаря, Марианче! Чрез словото я утвърждаваме. В него е силата.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...