Очи...за да те съзерцавам, живот, с жадна възхита.
Устни... за да се наслаждавам на плодородието ти.
Нюх...за да вдишвам ароматите с глътките изпити.
Усет... за да усещам бодилите остри на розите ти.
Слух... за да чувам природата, птиците, хората...
Но всичко това е малко, ако го няма неуловимото. -
Не можеш да го пипнеш, видиш, помиришеш,
но то ти дава представа за целостта на незримото.
Съзнанието, всеобхватната съвест, сърцето, душата
са тези велики, малки неща, но са животосъздание.
Те са полу-живи, непълни, сиви, ако я няма Любовта,
която обгръща с топлина Божественото мироздание. ...