10.11.2018 г., 21:35 ч.  

Сезифе 

  Поезия » Философска
797 1 2

СИЗИФ

 

Как си, Сизифе?

Камъкът все по-тежък,

а с годините ти все по-слаб.

Няма как да се спреш,

трябва ти покрив и хляб.

Как си, Сизифе?

Пътят е стръмен и обърнеш ли гръб

тежестта ще те смаже.

Давай вижда се края,

идва най-сетне почивка

и щастлив ще си може би даже.

Как е бедни, Сизифе?

Цял живот тънеш в пот

и дочуваш отвсякъде браво.

Ставаше силен,

но за хубаво май остана си сляп

с твоята робска природа.

Бутай камъка, знай няма как

вече е късно да спреш, да се будиш.

Ти сам си избра тази съдба,

да си честен, добър, да се трудиш.

 

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??