Сезифе
СИЗИФ
Как си, Сизифе?
Камъкът все по-тежък,
а с годините ти все по-слаб.
Няма как да се спреш,
трябва ти покрив и хляб.
Как си, Сизифе?
Пътят е стръмен и обърнеш ли гръб
тежестта ще те смаже.
Давай вижда се края,
идва най-сетне почивка
и щастлив ще си може би даже.
Как е бедни, Сизифе?
Цял живот тънеш в пот
и дочуваш отвсякъде браво.
Ставаше силен,
но за хубаво май остана си сляп
с твоята робска природа.
Бутай камъка, знай няма как
вече е късно да спреш, да се будиш.
Ти сам си избра тази съдба,
да си честен, добър, да се трудиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
