Сезифе
СИЗИФ
Как си, Сизифе?
Камъкът все по-тежък,
а с годините ти все по-слаб.
Няма как да се спреш,
трябва ти покрив и хляб.
Как си, Сизифе?
Пътят е стръмен и обърнеш ли гръб
тежестта ще те смаже.
Давай вижда се края,
идва най-сетне почивка
и щастлив ще си може би даже.
Как е бедни, Сизифе?
Цял живот тънеш в пот
и дочуваш отвсякъде браво.
Ставаше силен,
но за хубаво май остана си сляп
с твоята робска природа.
Бутай камъка, знай няма как
вече е късно да спреш, да се будиш.
Ти сам си избра тази съдба,
да си честен, добър, да се трудиш.
© Иван Иванов All rights reserved.
