17.07.2011 г., 23:49

Сезони

1.3K 1 5

Нека бъда твойта пролет!

Твоят цвят, ухание, небе.

Утринна омара или полет

на хвърчило във ръцете на дете.

 

Или твое лято нека бъда!

Лицето ти да галя сякаш морски бриз.

Да ме чакаш като неизпълнена присъда.

Решение да съм на всеки твой каприз.

 

Какво, ако съм твойта есен?

Превърнала Земята в тъжен град.

Тази баладична и самотна песен,

закъснял, но златен листопад...

 

А ти ще бъдеш мойта зима!

Бяла и студена покрай мен.

Лесно, сладоледено-стопима

и различна - всеки ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...