Нека бъда твойта пролет!
Твоят цвят, ухание, небе.
Утринна омара или полет
на хвърчило във ръцете на дете.
Или твое лято нека бъда!
Лицето ти да галя сякаш морски бриз.
Да ме чакаш като неизпълнена присъда.
Решение да съм на всеки твой каприз.
Какво, ако съм твойта есен?
Превърнала Земята в тъжен град.
Тази баладична и самотна песен,
закъснял, но златен листопад... ...