Четири семенца вятърът довя незнайно откъде.

Земята топла приюти ги, напои ги и храна им даде.

И израснаха цветчета малки, дойде и пролетта,

надежда изпълни техните сърца.

Растяха и надеждата, доверието и любовта,

приятелство красиво разцъфна пред света.

И ето лятото дойде и то,

слънчеви лъчи огряха малките цветя.

Подкрепяха се, заедно растяха те,
появиха се и нови свежи цветове.

Топъл вятър ги полюшваше,

с весели игри запълваха си дните.

Неволи имаха, разбира се,

разногласия, кавги дочуваха се,

но все тъй весели като преди,

сдобряваха се те, нали!

Но лятото все пак завърши, дойде и есента.

Природата отново си смени цвета.

Червено, жълто и кафяво замениха веселите летни багри.

Вятър северен задуха, дъжд студен заля малките цветя.

Шегите, веселбите и смеха замряха,

цветята с проблемите се сляха.

И както става есента,

започнаха да капят първите листа.

На земята падна първо радостта, паднаха усмивките, смеха.

Последваха ги подкрепата, доверието, накрая обичта.

Голи клони грозни останаха забити в студената земя,

клони все инати, намръщени, сърдити.

Но нейде там в суровата земя,

остана надеждата сама,

скрита надълбоко под снега,

там, където бяха нявга малки семенца.

Стои и чака отново пролетта да дойде,

малките цветeнца пак да порастат

и парчетата на приятелството си да съберат.